Днес преди година

Нека срине се целия свят,
нека падне небето връз мен,
нека лазя в горещия ад
и от дявола бъда пленен!

Нека гаснат луни и слънца,
нека гърча се в мрака студен
и нощта с озверели лица-
да бушува зловещо край мен!

Нека всички надежди умрат,
нека спомени вече да няма,
и мечтите ми нека горят,
и потънат в най-тъмната яма!

Нека мъка по мойто лице-
с(ъс) последни сълзи да вали,
замълчи ненаситно сърце,
замълчи...за да спре да боли!

10.05.2007 г.

Любовта ни си тръгна завинаги-
в своя бяг през горчиви сълзи,
всички срещи останаха спомени,
всеки миг безвъзвратно лети.

Гасне слънцето,...чезне луната,
по небето не светят звезди,
премаляла си тръгва душата,
изгорели са всички мечти.

Мълчаливо седиме в(ъв) ъгъла-
на по чаша...студено кафе,
уморихме се вече приятелю,
уморихме се вече сърце.

Избеляха целувките стари,
отлетяха красивите мигове,
уж студено кафето-а пари,
любовта ни си тръгна...завинаги!

09.05.2007 г.

Секундите се нижат неуморно
и всеки хубав миг остава спомен,
и всеки ден навел глава покорно-
се гърчи тъй във времето отровен.

Мислите след време избледняват,
след всяка среща идва и раздяла
и чувствата които покоряват-
си тръгват като птица отлетяла.

Всяко нещо имащо начало-
пътувайки върви към своя край,
всяко слънце някога изгряло-
с последен залез гасне в Ад и Рай.

Животът ми е стара прашна книга-
намачкана с безкрайното прелистване,
по листите сърцето се привива-
предлагащо любов...но до поискване!

09.05.2007 г.

Ще бъда молекула от света ти,
озон ще съм в(ъв) твоето небе,
докосне ли ме парещо лъча ти-
в любов ще пламне моето сърце.

Ще бъда всяка твоя нежна мисъл
и всеки спомен, всеки хубав миг,
в кръвта ти ще бушувам левкоцитен,
ще бъда всеки стон и всеки вик.

Ще бъда аромата на парфюма-
поел дълбоко в нежните ти пори,
аз сетния ти дъх ще съм през сълзи
и нямо ще шептя "Memento Mori".

Ще бъда като хубав вечен сън
и тъй с(ъс) теб в(ъв) прах ще се превърна,
ще литна след това в камбанен звън-
Плачеш ли?!...Недей!...Ще те прегърна!

07.05.2007 г.

"Да обичаш истински, значи
да дадеш свобода"-е написано-
върху плочката дето ми даде-
на самотно висене орисана.

Хайде спри,...не напомняй за себе си,
нека лъжа се уж, че те мразя,
нека скитам-залъгвайки дните си,
нека стена, проклинам и лазя!

Хайде спри,...не рови в(ъв) душата ми!
Че отново ще пламнат огньове
и отново ще падна в краката ти-
пак безпомощно мил и гальовен.

Хайде стига,...не спирай в сърцето ми-
в него още от тебе боли,
не...не искам отново лицето ми-
да се дави в горещи сълзи!

Хайде тръгвай с последните птици
и със залеза тих над града,
и не кацай по близките жици-
ти поиска...и взе...свобода!

07.05.2007 г.

Дишам пак ферментирали мигове
и преглъщам умрели мечти,
в редовете на мрачните стихове-
на умряло сърцето пищи.

Тихо гаснат надежди сподавени-
притъмнели в забравени дни,
любовта ми-догарящи въглени-
в(ъв) огнището-тъжно дими.

В полу-празната чаша със спомени-
се клатушкат пияните дни,
а по дъното вече забравени-
пак се давят самотни сълзи.

Страховете се смеят зад щорите
и под сенките тихо седят,
и закрачвайки бавно по кожата-
като тръпки студени пълзят.

А душата ми тъй уморена-
като пътник е спряла в нощта,
от живота...до болка ранена-
се причиства с молитва...в дъжда!

05.05.2007 г.

Не унивай, че вече залязла е-
любовта покорила сърцето
и недей да се мръщиш, че влязла е-
в теб горчилка попила в небцето!

Пак в очите с(ъс) мъката влажна-
тъй самотно се скиташ през май,
ала всичко което се ражда-
знаеш после...че има и край.

Хайде спри-и недей да тъгуваш,
обърни се и гледай напред,
ако тръгнеш по пътя с усмивка-
знай, че всичко ще бъде наред!

И недей да се връщаш обратно,
и недей да поглеждаш назад!
Всеки спомен изровен е болка,
всеки рай вече станал е ад.

И с(ъс) вярата яхай вълните,
с(ъс) надежда топи ледовете,
гравитация чувствай-ефирен-
щом в прегръдка летиш с ветровете!

Избърши почернелите облаци,
нека слънце да грейне в очите ти,
нека стопли сърцето с лъчите си
и да пламне любов...в(ъв) гърдите ти!

04.05.2007 г.