Ще бъда молекула от света ти,
озон ще съм в(ъв) твоето небе,
докосне ли ме парещо лъча ти-
в любов ще пламне моето сърце.
Ще бъда всяка твоя нежна мисъл
и всеки спомен, всеки хубав миг,
в кръвта ти ще бушувам левкоцитен,
ще бъда всеки стон и всеки вик.
Ще бъда аромата на парфюма-
поел дълбоко в нежните ти пори,
аз сетния ти дъх ще съм през сълзи
и нямо ще шептя "Memento Mori".
Ще бъда като хубав вечен сън
и тъй с(ъс) теб в(ъв) прах ще се превърна,
ще литна след това в камбанен звън-
Плачеш ли?!...Недей!...Ще те прегърна!
07.05.2007 г.
озон ще съм в(ъв) твоето небе,
докосне ли ме парещо лъча ти-
в любов ще пламне моето сърце.
Ще бъда всяка твоя нежна мисъл
и всеки спомен, всеки хубав миг,
в кръвта ти ще бушувам левкоцитен,
ще бъда всеки стон и всеки вик.
Ще бъда аромата на парфюма-
поел дълбоко в нежните ти пори,
аз сетния ти дъх ще съм през сълзи
и нямо ще шептя "Memento Mori".
Ще бъда като хубав вечен сън
и тъй с(ъс) теб в(ъв) прах ще се превърна,
ще литна след това в камбанен звън-
Плачеш ли?!...Недей!...Ще те прегърна!
07.05.2007 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар