Не унивай, че вече залязла е-
любовта покорила сърцето
и недей да се мръщиш, че влязла е-
в теб горчилка попила в небцето!
Пак в очите с(ъс) мъката влажна-
тъй самотно се скиташ през май,
ала всичко което се ражда-
знаеш после...че има и край.
Хайде спри-и недей да тъгуваш,
обърни се и гледай напред,
ако тръгнеш по пътя с усмивка-
знай, че всичко ще бъде наред!
И недей да се връщаш обратно,
и недей да поглеждаш назад!
Всеки спомен изровен е болка,
всеки рай вече станал е ад.
И с(ъс) вярата яхай вълните,
с(ъс) надежда топи ледовете,
гравитация чувствай-ефирен-
щом в прегръдка летиш с ветровете!
Избърши почернелите облаци,
нека слънце да грейне в очите ти,
нека стопли сърцето с лъчите си
и да пламне любов...в(ъв) гърдите ти!
04.05.2007 г.
любовта покорила сърцето
и недей да се мръщиш, че влязла е-
в теб горчилка попила в небцето!
Пак в очите с(ъс) мъката влажна-
тъй самотно се скиташ през май,
ала всичко което се ражда-
знаеш после...че има и край.
Хайде спри-и недей да тъгуваш,
обърни се и гледай напред,
ако тръгнеш по пътя с усмивка-
знай, че всичко ще бъде наред!
И недей да се връщаш обратно,
и недей да поглеждаш назад!
Всеки спомен изровен е болка,
всеки рай вече станал е ад.
И с(ъс) вярата яхай вълните,
с(ъс) надежда топи ледовете,
гравитация чувствай-ефирен-
щом в прегръдка летиш с ветровете!
Избърши почернелите облаци,
нека слънце да грейне в очите ти,
нека стопли сърцето с лъчите си
и да пламне любов...в(ъв) гърдите ти!
04.05.2007 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар