Дишам пак ферментирали мигове
и преглъщам умрели мечти,
в редовете на мрачните стихове-
на умряло сърцето пищи.
Тихо гаснат надежди сподавени-
притъмнели в забравени дни,
любовта ми-догарящи въглени-
в(ъв) огнището-тъжно дими.
В полу-празната чаша със спомени-
се клатушкат пияните дни,
а по дъното вече забравени-
пак се давят самотни сълзи.
Страховете се смеят зад щорите
и под сенките тихо седят,
и закрачвайки бавно по кожата-
като тръпки студени пълзят.
А душата ми тъй уморена-
като пътник е спряла в нощта,
от живота...до болка ранена-
се причиства с молитва...в дъжда!
05.05.2007 г.
и преглъщам умрели мечти,
в редовете на мрачните стихове-
на умряло сърцето пищи.
Тихо гаснат надежди сподавени-
притъмнели в забравени дни,
любовта ми-догарящи въглени-
в(ъв) огнището-тъжно дими.
В полу-празната чаша със спомени-
се клатушкат пияните дни,
а по дъното вече забравени-
пак се давят самотни сълзи.
Страховете се смеят зад щорите
и под сенките тихо седят,
и закрачвайки бавно по кожата-
като тръпки студени пълзят.
А душата ми тъй уморена-
като пътник е спряла в нощта,
от живота...до болка ранена-
се причиства с молитва...в дъжда!
05.05.2007 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар