Топиш отново ледените спомени,
промъкваш се в(ъв) празните ми мисли
и като някакво напиращо желание-
разстилаш се по белите ми листи.
В гърдите ми пълзиш-забила ноктите-
дълбоко в(ъв) сърцето наранено
и пак бушува вътре в мене чувството-
от твоите лъжи опиянено.
В душата ми-увяхваща и болна-
прокрадваш пипалата си дълбоко,
сред облаците-волна и свободна-
мечтаеше да литне тя високо.
На плещите си вечно ще те нося-
любов от емигрирали години,
дори и да нагарчаш-пак ще прося-
за твоя вкус на цъфнали смокини.
И нощем като сън ми се присънваш,
а денем ми се смееш сред полетата.
Постой секунда с мен...недей да бързаш-
че цял живот те търсих...по дърветата!
04.05.2007 г.
промъкваш се в(ъв) празните ми мисли
и като някакво напиращо желание-
разстилаш се по белите ми листи.
В гърдите ми пълзиш-забила ноктите-
дълбоко в(ъв) сърцето наранено
и пак бушува вътре в мене чувството-
от твоите лъжи опиянено.
В душата ми-увяхваща и болна-
прокрадваш пипалата си дълбоко,
сред облаците-волна и свободна-
мечтаеше да литне тя високо.
На плещите си вечно ще те нося-
любов от емигрирали години,
дори и да нагарчаш-пак ще прося-
за твоя вкус на цъфнали смокини.
И нощем като сън ми се присънваш,
а денем ми се смееш сред полетата.
Постой секунда с мен...недей да бързаш-
че цял живот те търсих...по дърветата!
04.05.2007 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар